Златка Бончева е родена на 3-ти март 1939г. в София. В историята на художествената гимнастика и в спомените на цяла плеяда златни момичета Златка Бончева остава като символ на любимия треньор, учител, психолог и приятел.Методиката на Златка Бончева е уникална!
Всички, които са работили с нея, които съм попитала винаги са отговаряли, че Златка Бончева е най-големият педагог в българската художествена гимнастика.
Всяка нова идея, развитие на качествата на децата като гъвкавост, отскокливост, мускулатура, издържливост - всичко Златка Бончева е правила във вид на спортни игри.
Така децата са развивали възможностите си, без да им тежат тренировките, без да изпитват досада от монотонни повторения и всички са чакали с нетърпение да отидат на тренировка.
За Златка Бончева Нешка Робева казва: “Когато през 1976 г. дойдох в "Левски", на Герена имаше само една схлупена заличка, заобиколена от цигански къщи. 
Въпреки това получих едно невероятно поколение от млади състезателки от фантастичния треньор на деца Златка Бончева. В тази група деца бяха Илиана Раева, Тереза Карнич, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Камелия Игнатова и още няколко имена. Златка Бончева, от чиито вещи ръце взех бъдещите ни златни момичета, ме прие по един невероятен начин.”

Всички специалисти в България, когато чуят името на Златка Бончева, не скриват своето огромно възхищение и респект към нея и я слагат на най високия пиедестал като личност и педагог.
Свързах се с Йорданка Такова, която от всички гимнастички и треньорки е най-близко до Златка Бончева. Сега Йорданка Такова работи в САЩ заедно с Ангелина Йовчева и много успешно развиват националният им отбор по художествена гимнастика.
За Златка Бончева Йорданка Такова ми разказа с огромна обич: 
"Златка Бончева е моята първа треньорка, както и на десетки други гимнастички шампиони и не шампиони,
и е оставила дълбока диря в душите на всяка една от нас. Аз имах щастието да се доближа до нея и като треньор, тя ми беше методист, когато започнах да работя в "Левски" и винаги ми помагаше много. 
Характерното за нейната работа беше: Любов, Вяра и постоянство. Тя ни научи да обичаме, това което правим и да го правим от сърце, да вярваме в успеха си, защото успех не е само първото място. Казваше ни, че всяка тренировка е едно малко състезание за нас самите. Винаги беше първа в залата и излизаше последна. 
Имахме една много малка и ниска зала, където работехме като малки, но тя не се оплакваше, използваше това време за развиване на качества. 
Умееше да накара всяка една от нас да покаже най-доброто от себе си. Учеше ни не само на гимнастика. Всяка една от нейните състезателки получаваше картичка и книжка за рождения си ден. Организирахме тържества с песни и танци за всяка рожденичка. По това време беше много важно всеки да има споменик. 
Златка Бончева ни учеше как да пишем смислени неща като също се включваше в това. Учеше ни със своя пример. Срещаше ни с големите гимнастички по онова време, за да се учим от тях. До сега помня Мария Гигова когато застана пред нас и каза, че топката трябва да бъде нашият най-добър приятел и я държеше като нещо свещено!"
Треньорката Златка Бончева събира всички малки гимнастички в залата, за да гледат тренировката на тогавашната шампионка Мария Гигова. След тази среща малката, десетгодишна Илиана Раева написва стихотворение, посветено на Мария Гигова, а Бончева я кара да го прочете пред всички.За да им остане като незабравим спомен уважението и преклонението пред най-великите и големи шампиони и всички да искат да се състезават, да нямат търпение да излизат на килима и да побеждават.
Илиана Раева си спомня какъв урок и е дала Златка Бончева:" Имах безпардонно поведение, бях много властна, и тогавашната ми треньорка - Златка Бончева, ми даде първия урок, който никога няма да забравя. 
Заради лошото ми държание, тя ме наказа и една седмица другите деца от отбора не говореха с мен. Бях толкова разстроена, че не можех да спя, плачех непрекъснато. 
Един ден начупих клони люляци от улицата и отидох в дома й. Тогава тя ме покани да вляза, бях едно малко момиче с огромен люляков букет, и ми каза: 
„Илиана, ти си родена да бъдеш лидер, но за да станеш такъв, трябва да научиш какво е лидерът. Той винаги трябва да е за пример, първи да направи всичко, 
което иска от другите, той да помага на другите, а не да чака на него някой да му помогне, лидерът не трябва да се оплаква, не бива да наранява, той трябва да обича силните и можещите и да ги подкрепя"- никога няма да забравя тези думи на Златка Бончева, казва г-жа Раева.

Йорданка Такова си спомни следния случай :
" Златка Бончева живееше над футболните съблекални на стадион Герена в една стаичка, а тоалетната и чешмите бяха в дъното на коридора. 
Бяхме се събрали у тях, за да правим поканите за новогодишното тържество(тя рисуваше много хубаво).
В стаята имаше легло, маса и един вълшебен шкаф, пълен с книги. Таванът беше протекъл и разбира се, беше на петна. 
Тя повдигна глава и ми разказа за всяка една картина, която се образуваше от течащата мръсна вода с такава радост, че аз онемях. 
Имаше облаци, зайчета, пеперуди и планини. При нея всичко наистина е радост и любов."
На 76-тия рожден ден на Златка Бончева Илиана Раева и посвещава следния текст, който до голяма степен казва почти всичко за невероятния талант на г-жа Бончева не просто да тренира деца от подготвителни групи по художествена гимнастика, но да бъде за тях и пример, и треньор, и учител, и психолог и да ги запали за спорта, и да ги задържи в залата!:
"ЧРД на Златка Бончева - моята първа треньорка по художествена гимнастика - 76 год.!
Жената, която ми показа първите стъпки във вълшебния свят на художествената гимнастика! Жената, която ме научи да говоря с топката и обръча, с цветята, птиците, дърветата и слънцето! Жената, която ни учеше да пеем песни, да рецитираме и пишем стихове, да рисуваме, да играем сцени от филми и театрални постановки, да правим мартеници, да правим картички, да прибираме в залата премръзнали котенца, за да ги изкъпем и нахраним...
И всичко това ни се случваше в залата по художествена гимнастика, докато тренирахме и се състезавахме!
Златка Бончева - жената, която ме научи, че залата по време на състезание е моята сцена и аз съм актриса в спектакъл! Когато бях на 10 години, безмилостно при една ситуация ме научи за цял живот какво е съдържанието на думата лидер! 
Жената, която показа първите стъпки в художествената гимнастика на плеада световни и европейски шампионки от клуб "Левски"!
Нейната Любов към нас беше като топлината на Слънцето, необятността на Небето и недостижимата дълбочина на Морето!
Трудно мога да изразя чувството, което толкова години нося в Сърцето си към тази Жена! Благословена съм от тази житейска среща
Поклон!".

Искам да изброя някои шампионки, на които Златка Бончева е била първи треньор: 
Илиана Раева
Анелия Раленкова
Лили Игнатова
Камелия Игнатова
Галя Рангелова
Мария Кузманова
Росица Младенова
Снежана Димитрова 
Виктория Димитрова
Паулина Кръстева
Мая Таскова
Юлия Байчева
Мария Колева
Мария Иванова
Всички те разказват как преди всяко състезание Златка Бончева ги е водила в парка и им е казвала, да си представят, че са цветя, пеперуди или тревичка.
Да гледат всичко около тях и после да го пресъздават. Имали са дни на поезията, на актьорското майсторство, на музиката, на рисуването и са правили специални представления за всеки един тематичен ден.
Анелия Раленкова е имала изключителния талант да имитира различни герои, Лили Игнатова е рисувала фантастични картини, за всеки значим празник са правили специален ден.
В залата са правили мартеници и всички си спомнят, че най-хубавите мартеници е правила Ренета Кулинска, което е останало и до ден днешен като нейн бизнес, не само хоби.
Златка Бончева им е казвала, че много иска всички да успеят в спорта и да станат големи шампионки, но още повече иска ако не успеят - от тях да излязат образовани, одухотворени и широко скроени личности, които да умеят да се справят с всякакви житейски предизвикателства.
Попитах Йорданка Такова - "Какво според Вас на всяка цена трябва да научат за Златка Бончева съвременните треньорки и гимнастички?" и тя ми отговори следното:
" Много хубав въпрос, благодаря. 
Това, което всеки треньор и преподавател би трябвало да научи от Златка Бончева на първо и най-важно място е Любов - любов с главна буква!
Тя правеше всичко с любов. Сигурно е грешала някъде в методите си, но го правеше с любов. Тя ни учеше сами да търсим, поощряваше всяка идея дошла от нас и ни караше да мислим и да творим. Повишаваше тон, когато беше нужно, но никога не обиждаше децата. Думите и достигаха до нас и ни караха да се замислим. 
Постоянството и употитостта бяха другите важни качества в нейната работа. Когато виждаше в някоя талант тя беше постоянна, упорита и ноетколонна в това - този талант
да се развие на всяка цена! За мен тази жена беше втора майка!"
Някой беше казал, че За да бъдеш добър преподавател, необходимо е да обичаш това, което преподаваш, и тези, на които преподаваш.
Златка Бончева е била фантастичен учител, защото не просто е обичала работата си и децата, които е обучавала, а ги е научила да обичат спорта, да обожават учителя си и никога да не я забравят.
След като всички тези големи спортистки почват да печелят медал след медал от големи състезания, тя нито веднъж не присъства на техните победи. 
Защо ли? Може би на този въпрос ще отговори някой, който ще напише историята на тази невероятна и впечатляваща жена.

"Посредственият учител излага. Добрият учител обяснява. Водещият учител показва. Великият учител вдъхновява." - е казал Уилям Артър Уорд!
Опитах се да ви запозная с един велик учител, какъвто е Златка Бончева за нашите "златни момичета"! Даже и играта на думи е интересна - "Златка за златните.."
Една жена, която остана в сянка и зад кулисите, на която българската художествена гимнастика дължи толкова много любими “златни момичета”!

Много ще се радвам ако някоя нейна възпитаничка сподели още истории от съвместната им работа, защото точно такива примери са ни нужни в днешно време!
За да вдъхновяват децата да се трудят, да печелят с труда си и да се гордеят с това, което правят!