ГОЛЕМИТЕ ШАМПИОНКИ В БЪЛГАРСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА

АНЕЛИЯ РАЛЕНКОВА - "НЕСТИНАРКАТА" НА БЪЛГАРСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА
(автор Юлиана Кесарова)

Ще започна с думите на журналистката Маргарита Рангелова пише в книгата си „От Ротердам до Амстердам”: „Анелия не е кралица. Тя е нестинарка. Чудна, огнена нестинарка, която играе върху жарава. И не пресмята. Тя е и над мисълта за това първо място.”
Не беше бърза, а пластична – спомня си Нешка Робева. – Исках да я противопоставя на стила на Илиана и Лили.
Да шокира, да провокира, да привлича вниманието с неочакваност.“

Анелия Раленкова е родена на 25 декември 1964 г. в София.Нейна първа треньорка е Златка Бончева, тя е от "децата на Бончева", които преминават да тренират при Нешка Робева.
Тогава Анелия Раленкова и Илиана Раева живеят в един квартал. а Илиана си спомня с усмивка :
"Анелия живееше в къща. Най обичахме след тренировка да ходим в тях, аз, тя, Тереза Карнич и Марияна Червеняшка и да ядем череши. Имаха огромна череша. Марияна и Тереза също бяха гимнастички.
Анелия беше много артистична и много често имитираше разни комедийни актьори и всички сядахме да я гледаме и умирахме от смях.
Когато за първи път отидохме в Америка през 1983 година на един предолимпийски турнир Седяхме в автобуса на път за тренировка. 
Двете седяхме една до друга. Тя гледаше много вглъбено през прозореца и тихичко ми каза: “ Ани, един ден аз ще живея в Америка...” 
И го направи. Там намери и голямата си любов Джон.
Преди три години ми се обади и ми каза: “ Искам дасе оженя в България и ти и Наско да сте ни кумове. Искам да се оженим у вас”... и това направихме. 
Тя поиска сватба в много тесен кръг, на която тя покани най-близките си приятели в България. От гимнастиката нямаше никой освен мен. Каза, че сме и 
направили вълшебна сватба след което пак си замина за Америка"

Анелия дълго е резерва в националния отбор. През 1979 г. Нешка Робева включва абсолютно неизвестната дотогава гимнастичка в състава за световното в Лондон 
за сметка на Кристина Гюрова. Скандалът стига до ЦК на БКП. 
Робева получава заповед за уволнение. Решението на ЦК обаче трябва да се утвърди от БСФС и това спасява Нешка.
"Нешка обаче успя да ме наложи. Още при дебюта ми през 1981 г. станах световна шампионка в многобоя и на бухалки в Мюнхен“ – разказва Раленкова.
За Анелия Раленкова и нейното налагане в националния отбор разказва и Нешка Робева:
"Анелия е някакво голямо изключение. Това, че не я смачкаха толкова настойчиви отричания, за мене е едно чудо. Винаги съм мислела , че най-добрите в света състезателки трябва да получат преди всичко самочувствие в собствената си страна.
Не бива който разбира и който не разбира да раздава с лека ръка съвети."

Постиженията на Анелия Раленкова са едни от най-значимите, записани в историята на "златните момичета":
1981 година - Световно първенство в Мюнхен, Германия – златен медал в многобоя, златен на бухалки, сребърен на въже, топка и лента/
1982, Европейско първенство в Ставангер, Норвегия – златен медал в многобоя, златен на въже и обръч, сребърен на бухалки/
1983, Световно първенство в Страсбург, Франция – сребърен медал в многобоя, златен на объч, бронзов на топка, бухалки и лента/
1984, Европейско първенство във Виена, Австрия – златен медал в многобоя, на обръч, бухалки, топка, бронзов на лента/

Композициите на Анелия се отличават с много трудност и рискови елементи. С работата си с уреда тя поставя много от основите на българската школа и стил, има
много характерна техника на работа с уреда и както казва за нея Нешка "има страшно бързи ръце".
През 1982 г. Раленкова грабва и европейската титла в Норвегия, а на световното в Страсбург’83 – злато на обръч. Лебедовата й песен е европейското във Виена, 
на което взема злато в многобоя, на обръч, бухалки и топка, както и бронз на лента.
„Последната година ми е най-скъпата. Оттогава са и моите любими съчетания – „Самър Тайм” с топка и „Болеро” с лента.” - разказва самата Анелия.
Анелия е първата българска гимнастичка, носител на две абсолютни европейски титли!
Иначе годината на Анелия е 1981 - когато става абсолютна световна шампионка, печели и златото на бухалки и още три сребърни медала п на въже, топка и лента.
За това изключително Световно първенство, което прави Анелия в Мюнхен, спортният журналист Нейко Дамянов от Пловдив пише "Всички специалисти 
гледаха и недоумяваха как Пепеляшка се превърна в принцеса за часове!"
Вечерта след победата Вера Маринова помолила Анелия Раленкова да даде интервю, отначало Анелия се молела да не ходи в телевизията:
„Само това не! Много ми е неудобно. Ами, по телевизията…“ , обаче и се наложило да свиква бързо, защото интересът на медиите и от чужбина бил наистина огромен.
Когато на пресконференцията след многобоя на Световното първенство в Мюнхен журналистите питат как приема абсолютната европейска шампионка Илиана Раева победата на новата световна шампионка Анелия Раленкова, Илиана казва:
"— Много исках аз да съм победителката, но титлата спечели друга българка. Анелия си я заслужи напълно и единственото, което мога да направя, е да я поздравя от сърце.
— Какво ще каже Раленкова?
— Всяка от нас трите можеше да победи. Силите са изравнени. Това състезание е едно от многото, просто се казва световно, и аз имах шанса да съм победителка точно на световното. 
На следващото, когато ще бъдем отново трите, не се знае коя ще е победителката. Всяка може да бъде. Вие видяхте колко са силни Илиана и Лили…"
Журналистите са възхитени от красивата борба и от етиката в отношенията. И което е най-важно, няма никакво усещане за поза. Тези неща действително се усещат. 
Всичко е съвсем естествено. Тези момичета са израснали заедно — година след година, ден след ден, до строги и справедливи треньорки - Златка Бончева и Нешка Робева. Научили са се да гледат истината в очите." - това пише в книгата си за Световното в Мюнхен голямата българска журналистка Маргарита Рангелова.
След като Олимпийските игри в Лос Анджелис са бойкотирани през 1984 г, Анелия играе на Европейското във Виена, печели абсолютната европейска титла, но получава тезка пареза,
даже стига до инвалидна количка и по лекарска препоръка слага край на спортната си кариера само на 21 годишна възраст.

След отказването си от гимнастиката Анелия Раленкова учи философия в Софийския университет, в София се ражда и нейният син Владимир.
През 1989 година Анелия Раленкова заминава за САЩ по покана на директора на американската федерация. По онова време спортната гимнастика в Щатите е на високо ниво, благодарение на Бела Кароли и Надя Команечи, но за художествена гимнастика никой в САЩ още и не говори.
Директорът на федерацията казва на Анелия, че иска от нея да обиколи страната и във всеки един клуб, където има спортна гимнастика, да се отвори секция за художествена.
Анелия се заема да учи английски език усилено и тръгва из САЩ да популяризира художествената гимнастика.
Тогава създава и свой клуб в предградието на Сиатъл - Реймънд непосредствено до централата на „Майкрософт”.
Анелия се установява да живее там със сина си, За този период Анелия разказва:
"Стигна се до момент, в който вече имах състезателки в националния отбор и общо 150 деца. Изтеглих треньор от България - Мария Бакарова - уредих й зелена карта, дом, кола.
Някои от момичетата ми помагаха с по-малките групи, защото работех и за частни училища, разкъсвах се. Успях да подпиша и договор за партньорство със самия щат Вашингтон. 
Повярваха на програмата, видяха колко много труд съм вложила. Отпуснаха над 1 милион долара, за да ремонтират зала в училище, която не беше пипана 20 години. Кметът на Сиатъл ме награди с орден за лидерство. Казах, че не мога да го приема, ако не дойда на церемонията с всичките си деца. 
И шашнахме първите хора на Сиатъл с невероятно шоу – над главите им полетяха топки, ленти, бухалки..."
След 15 години работа в клуба, Анелия Раленкова го прехвърля на нейна колежка и се премества в Палм Бийч. Там се запознава с голямата си любов, американецът Джон, с който сключва брак и вдига сватба в София, на която кумуват Илиана Раева и Наско Сираков.

В една книга на Стефан Венецианов, "Диамантите на спортната корона" авторът задава въпрос на Анелия Раленкова още когато тя е гимнастичка "В какво вярвате?"
Отговорът е: "Вярвам в тренировките. Чувствам удовлетворение, когато преодолявам себе си, дори и когато долавям, че волята ми отслабва."
Може би това определя Анелия Раленкова - труд, вяра във възможностите си и непрекъснато преодоляване на.. себе си!